„ЕВЕРЕСТ“ („ЭВЕРЕСТ ”)
Елка Няголова Пощарова (р. 1952 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Людмила Снитенко
Елка Няголова
ЕВЕРЕСТ
Не заспивай, любими, не заспивай… В отвесния сняг
някак бързо и лесно се губят дори посоките.
Понесем ли със себе си своя таен Еверест някога,
значи, все едно колко е стръмно в съня и колко високо е…
Не заспивай! Сега и снегът дори отмалял, коленичи
и притиска в земята челото си, навярно се моли.
Този свят, в който само птиците знаят, че ничий е,
сега твоите стъпки брои, не иска да отброява моите.
Местя бавно нозе във снега, да улуча следите ти тежки.
Един жаден врабец от капчука замръзващ отпива…
Ти върви, без да спираш, Еверест е просто надежда.
Не заспивай, любими! Аз те моля сега: не заспивай!
Сто живота пресякох така – сред снега, стъпка в стъпка.
Без спасително дълго въже. И без всякаква екипировка.
А върхът се издигаше, ставаше някак по-непристъпен.
И само любов ни крепеше – два атома с общо ядро…
Още малко остана, толкоз малко, че ми се плаче!
На върха от ненужните спомени ще си направим огън.
Нито ти, нито аз бяхме опитни алпинисти, обаче
виж, пристигаме, само няколко стъпки, не казвай: не мога!
И снегът натежа като „сбогом”. А животът вали ли, вали…
Само ти не заспивай, любими. Усмихни се, така ти отива.
Изтънява пътеката, Еверест все така отляво боли…
Но какво от това, щом сме двама.
Само ти не заспивай!
Елка Няголова
ЭВЕРЕСТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Людмила Снитенко)
Не засыпай, любимый мой, не засыпай…
В горах легко утратить направленье.
Возьмём с собой свой Эверест из тайн,
Хоть он высок и крут для восхожденья…
Не засыпай! Снег землю давит лбом,
В молитве опустился на колени,
И только птицы ведают о том,
Что каждый шаг нас приближает к цели.
Иду, чтобы попасть в твой снежный след.
Пьёт воробей из капельки морозной…
Ступаем вверх к надежде Эверест.
Не засыпай, прошу, в дороге сложной!
Сто жизней шла в снегу за шагом шаг.
Без снаряженья, запасной веревки.
Всё неприступней становился даг,
Двух атомов с одним ядром, но стойким.
Еще чуть-чуть! Мне хочется рыдать…
Зажжём огонь лихих воспоминаний.
Не смели прежде о горах мечтать –
И подошли к вершине мирозданий!
А дни шумят ветрами напролёт…
Снег стал тяжелым как прощанье: с Богом!
Не засыпай, тебе улыбка так идёт.
Преодоленье ведает о многом.
Не говори: „Я не могу!” Не отступай!
Боль в Эвересте слева, нет покоя,
Но только ты, сейчас не засыпай!
Что, если нас с тобой у Бога двое?